За Domus Aurea разтваряме изложбеното пространство за музикатa на Иван Спасов – композитор и диригент с основен принос към авандгарда в българската музика.
В своето творчество – включващо симфонии, концерти, кантатно-ораторни творби, музика към театрални постановки и филми, хорови и солови песни, както и една незавършена опера – Спасов (1934-1996) подлага на интерпретация традиционната фолклорна тема, нейната орнаментика, звучност и ритъм, првръщайки се в един от протагонистите на „българската фолклорна вълна“. Освен това той съчинява пиеси в духа на инструменталния театър, които той нарича „хепънинги” като препратка към европейски тенденции във втората половина на XX век. Вокално-оркестрови му произведения от 80-те и 90-те се обръщат към мистичното, духовното.
Интересът ни към това творчество е свързан с желанието да тестваме доколко се доверяваме на видимото. Инсталацията в Swimming Pool, която ние реализираме като част от проекта, изхожда от въпроса: Kакво означава да „изложиш” музика в музейното пространство? Да започнем тук – какво се случва когато си затворим очите в една концертна зала, и после отново ги отворим? Дали музиката се проявява по друг начин? За Мерло-Понти музиката удвоява видимото пространство с едно друго, “черно пространство“*, в което други пръсъствия са възможни. Усещания, мисли, връзки и образи, промъкващи се и населващи видимото, съвсем като халюцинации. Пренасяйки се отново в галерията, музиката поставя под въпрос статуса на предмета, на материалното, на видимото въобще.
Тази инсталация обаче е преди всичко очакване – за концерта, който се се случи в събота привечер. Музиката на Спасов е мисъл, време и движение – върху това базира и концепцията за този концерт. Той e изследване на възможностите на слушане, съдържани и в самите творби. И след като ще е възможно движението, предпоставено от всяко галерийното пространство, този концерт е и изследване на наблюдението на и чрез музиката.
Музиката е, освен всичко, социална ситуация. Политиката, институционалните структури, личния живот – за разлика от концертната зала, където публиката мълчи, а музиката се автономизира, тези контексти присъстват неизменно в едно изложбено пространство. Затова каним колеги, приятели, най-близки на Спасов както и публиката да говорим за Спасов и неговото творчество.
Важен момент в инсталацията е копие от скицата за партитура на Соната No. 4 – никога незавършена, никога неизпълнена. Тази скица е възможността да видим музиката в нейната отвореност. Тя е и ключ към същността на партитурата, която бивайки абстрактна знакова система в близост до други такива в архитектурата, математиката, езика, е създадена да бъде четена от всеки. Но ако е инструкция, то каква е ситуацията, до която тя води? Особено в класическата музика, където желание за перфекционизъм е водещо, малко е мястото за не-репетираното, за случайността. А за Спасов този елемент винаги е бил важен, той съзнателно е оставял места за интерпретация. Което е и концепция за свобода.
В многобройните текстове, които Спасов пише – поезия, спомени, записки, кратки есета – той се обръща към самотата, времето, щастието, паметта, мира, страха, смъртта. Небесно синьо утро … е заглавието на първата негова приживе издадена книга от 1989. Към края на живота си той казва: „Moже би последната ми композиция ще бъде от един единствен тон, една единствена нота. Дано бъде красива“. Този проект е и желание да преоткрием поетиката на Спасов – поетика в музиката, поетика в живота.
Виктория Драганова
* Из Phenoménologie de la perception, 1945
